Кафене „Цар Освободител”

Писателското кафене „Цар Освободител” на бул.”Цар Освободител” и ул. „Раковска”  е било най-известното интелектуално средище в София между двете световни войни. Сградата оцелява по време бомбардировките над столицата през Втората световна война, но като кафене престава да съществува след 9 септември 1944 г. В очите на тогавашните българи обаче то продължава да стои като символ на онази епоха, в която са творили Елин Пелин, Йордан Йовков, Сирак Скитник, Добри Немиров, Спиридон Казанджиев,Никола Танев, Борис Денев, Андрей Николов, Иван Пенков, Чавдар Мутафов, Константин Щъркелов, Илия Бешков, Яна Язова.

Сладкарницата на ъгъла на „Цар Освободител“ и „Раковски“. Снимка: „Истории от царство България“, Фейсбук

За разлика от останалите кафенета от този период  кафенето „Цар Освободител“, било и сладкарница.

Разположено точно на ъгъла на ул. „Георги Раковски“ и бул. „Цар Освободител“ в сега несъществуваща сграда в двора на Руската църква, то било в абсолютния център на София, в близост до Софийския университет и Военния клуб. Именно поради това изключително стратегическо местоположение „Цар Освободител“ не било обикновено кафене, а едно от най-емблематичните заведения в Стара София, носещо десетилетия история и романтика. Наричали го „Писателското кафене“ и неслучайно.

Тук идвали множество писатели, художници, журналисти, артисти и като цяло интелектуалци от новото поколение. Самото заведение също било сравнително ново за времето си – отворено след Първата световна война. Сред редовните посетители били Йордан Йовков, Константин Константинов, Асен Разцветников, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и др. Сутрин в него идвали предимно мъже, а по-късно и жени – най-вече заради сладкарницата. Но може би най-честият посетител бил именно Йордан Йовков. Той идвал в кафенето всеки ден в 11, стоял мълчаливо 1 час, безучастен към разноцветното многословие на съседните маси, винаги дълбоко замислен, безмълвен – и напускал точно в 12. А тогава пристигали Атанас Далчев и Константин Гълъбов от литературен кръг „Стрелец“. Точно до тях стояли и левите писатели.  А любителите на женската красота пък всеки ден от 12 до 13 часа стоели зад витрините му на бул. „Цар Освободител“ за да наблюдават разхождащия се по това време столичен хайлайф.

Александър Добринов успява да запечата завинаги душата на „Цар Освободител“ в известната си карикатура с над 130 редовни посетители на кафенето. За съжаление обаче кафенето остава само в спомените ни, мемоарите и картините… През 1975 година сградата на „Цар Освободител“ е разрушена и това е краят на Писателското кафене.

Източник:https://tribune.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Scroll Up