Арменското кафене

„Арменско кафене“ било едно от най-колоритните заведения в София от началото на XX век. То се е намирало между аптеката на Джераси и хотел „Македония”.

Истинското име на заведението било „Самсун“, а негов съдържател бил арменецът Хочас Минасиян – бежанец от  Турция. Негов помощник бил сестреникът му Мисак Калостриян, когото всички наричали Чауша. Продълговато като безистен и винаги тънещо в тютюнев дим, кафенето било с едва пет-шест маси с мраморни плочки, а в дъното имало т.нар. „тефтер оджак“, на който с тебешир собственикът нанасял консумираните на вересия кафета. На висок рафт били разхвърляни табли и карти за игра, които клиентите ползвали срещу заплащане.

Ето какво пише един от съвременните посетители на това заведение Ст. Чилингиров: „Черната ламарина над оджака служеше на Хогаса за кафеджийски тефтер. По нея той отбелязваше с тебешир борчовете на бележитите клиенти. На необикновения тефтер например е записано: „Бабич даваш 3 к. додата ино“. Това означава „Артистът Рибаров („бабич“ – едър, силен човек) дължи три кафета и една сода“. Или: „Кавалер грош ту, та 30 каф. пла.“, което означава: „Георги Попов Кавалеров дължи 30 стотинки от игра на табла, а питото от него кафе някой му го е платил“.

Биографът на Стара София Георги Каназирски-Верин си спомня:

„Вдясно на ъгъла на площад Бански и бул. „Мария Луиза”, беше голямото кафене „Македония” на Спиро Холиолчев (до дъно разрушено от бомбардировката през 1944 г.) със своята широка тераса и многобройни маси на тротоара, на който мераклии софиянци седяха и чакаха излизането от женската баня на окъпаните софиянки, със зачервени и потни лица, като сучеха мустаци и намигаха. Тук беше центърът на търговията и най-оживеният пункт на София. Това кафене беше и център на всички македонски дейци. Там се срещаха постоянно Даме Груев, Сарафов, Гарванов, Паница, Кръстю Българията, Лука Иванов, Тане Николов и много други. Такова голямо кафене и с такива разнообразни напитки ние нямаме в днешна София. Долепено до кафене „Македония” беше миниатюрното Арменско кафене на Чауша. Не знам дали има някой от старите вестникари, литератори, художници и артисти, който да не е пил кафе на вересия у Чауша.

Нека изброя някои фигури, които се срещаха постоянно в Арменското кафене: Сава Огнянов, Васил Кирков, Н. Ф. Щърбанов, Елин Пелин, Яворов, проф. Балабанов, Ив. Попов, Ал. Кипров, Андрей Николов, Ив. Ст. Андрейчин, Гено Киров, Коста Стоянов, Любомир Бобевски, Пав. Генадиев, Стоян Бъчваров, Сарафов, Владо Николов, перукерът Пирас, Ал. Божинов, П. Завоев, понякога идваха С. С. Шангов, Сим. Радев, и много, много други, а веднъж дойде и министърът на просветата д-р Ив. Шишманов.”

Източник: https://literatours.bg/

Спомените за „Арменското кафене“ на големият български писател-хуморист Димитър Христов Чорбаджийски (1890–1967) с псевдоним Чудомир можете да прочетете тук.

Scroll Up